MEMOPROTECT

Нашият мозък се състои най-малко от 100 милиарда нервни клетки или неврони с връзки, които обединяват повече от100 трилиона точки. Той е мрежа от неврони. Сигналите пътуват през мрежата от неврони за да създадат базата на паметта, мислите и чувствата.

С напредване на възрастта растат и тези неврони, които са свързани помежду си и комуникират с милиони връзки. Чрез тях и техните връзки ние имаме способността да помним и контролираме движенията си. Паметта е процес на съхраняване и възпроизвеждане на чувства и събития, които сме преживели, неща, които сме научили.

Съществуват два вида памет: краткотрайна и дълготрайна.

Всяка информация, която сме запаметили, дори и тази, която сме „изгубили“, предизвиква физиологични промени в мозъка. Паметта се формира и съхранява в различни зони на мозъка, но най-активната и съществена зона е хипокампът. Той е разположен във вътрешната централна част на мозъка и прилича на морско конче.

Паметта, която се съхранява в хипокампа, ни позволява да разпознаваме и разграничаваме стари приятели от нови запознанства или да намерим улица в някой район. Също така, ни дава възможност да осъзнаем и изпитаме нови преживявания на базата на стари.

Хипокампът играе ключова роля и има способността да усвоява новата информация и да я включи към вече запаметената. Когато преживяваме и научаваме нови събития, клетките в центровете на паметта се сгъстяват и укрепват връзките на невроните, познати като синапси. Способността на мозъчните клетки да образуват бързо нови синапси и да отдалечават старите е известна като неврологична гъвкавост. Голям брой синапси и една много плътна система от специфични синапсни структури, наречени "бутони", които благоприятстват за бързото развитие и обработка на информацията, съхранявана от свързаните клетки.

Всъщност неврологичната гъвкавост е физиологичният еквивалент на обучението, а гъстотата на синапсни връзки може да се отъждестви с паметта.

Мозъка при младежите проявява високи нива на неврологичната гъвкавост, който произвежда голям брой свързани помежду си синапсни връзки. Ето защо младежите научават бързо и имат съхранена силна памет. С напредване на възрастта, броят на синапсите и способността ни бързо да формираме нови постоянно намалява, характерно за физиологичното стареене. Хората, страдащи от Алцхаймер или неговия прекурсор, лекото когнитивно увреждане, изпитват по-бързо загуба на гъвкавост и брой синапсни връзки. Това се случва, когато спомените започват да избледняват или дори по-лошо, когато са напълно загубени.

Как се осъществява процеса на съхраняване на спомени?

Въпреки, че загубата на памет може да започне по-рано, първите й признаци започват да се появяват след навършване на 40. На тази възраст , повечето хора започват да забравят неща или хора, или събития, като това не е ефект на стареене, а знак за ранно когнитивно нарушение. Стареенето се отразява на анатомията и физиологията на мозъка. След четиридесет, сивото вещество започва да се свива. Всяко десетилетие мозъка постоянно губи мозъчни клетки, наречени неврони, както и някои глиялни клетки.

Невроните започват да губят част от силата си и невронните връзки се разрушават от образуването на отлагания и възли, разрушават транспортната система на невроните и по този начин, възпрепятстват нормалното предаване на сигнали в кората на главния мозък. Важно е да се отбележи, че спомените остават съхранени, дори когато губим способността си за достъп до тях.

Паметта е процес, който започва със въвеждане на информацията, където нервните клетки предават сигнала като един малък електрически заряд. Нервните клетки са свързани една с друга в синапси.

Когато наближава синапса, товарът се освобождава чрез импулс, микроскопична експлозия на химическо вещество, наречено невротрансмитер. Невротрансмитерите пътуват през аксоните на синапса, предавайки сигналите към други клетки. Познати са десетки невротрансмитери. Но три са основните видове невротрансмитери, които могат да бъдат класифицирани според техния химически състав или молекулна структура: моноамини, аминокиселини и невропептиди .

Ацетилхолинът е първият открит в науката невротрансмитер. Той е изолиран през 1921 г. от немския биолог Otto Loewi, който по-късно печели Нобелова награда за своя труд.

Ацетилхолинът има много функции: Той се свързва до голяма степен с активирането на мускулите, включително и на стомашно-чревните мускули.

Ролята на ацетилхолина в централната нервна система, е свързана със обучението и паметта. Ацетилхолинът се освобождава в мозъка по време на заучаване и е от важно значение за придобиването на нови спомени. Неговата роля е да улесни активността на NMDA глутаматните рецептори, агонисти, които контролират силата на връзките между нервните клетки в мозъка. Пътищата на ацетилхолин в мозъка представляват области, където има висока концентрация на невротрансмитери и холинергични нерви, които помагат за предаването на сигнали, в ролята си на невротрансмитери. Тези пътища, които се преплитат, обикновено спират или продължават през кората на главния мозък и хипокампуса, области на мозъка, свързани с вниманието, заучаването и паметта.

Ацетилхолинът се синтезира в нервните клетки, които са част от холинергичната нервна система в базалния преден мозък. Някои невродегенеративни заболявания, включително болестта на Алцхаймер, включват увреждане на клетките, произвеждащи ацетилхолин в базалния преден мозък. Ацетилхолинът е от жизненоважно значение за мисълта, паметта и съня, а също така участва и в контрола на движенията. Не е изненадващо, че производството на ацетилхолин намалява с възрастта, което води до слаба памет, намалена способност за заучаване и други когнитивни нарушения.

Невротрансмитерът се произвежда от холин и ацетил СоА в реакция, катализирана от ензим, известен като холин ацетилтрансфераза.

Цитиколинът е бионалична форма на холин, която се абсорбира в червата и бързо се разпада на цитидин и свободен холин. Двата компонента преминават през кръвно-мозъчната бариера. Мозъкът има ненаситен апетит към холина. Съществуват две основни причини за огромната необходимост на мозъка от този хранителен елемент: холинът е от съществено значение за синтеза на невротрансмитера ацетилхолин, но също така е и необходими за изграждането и поддържането на клетъчните мембрани в мозъка. Холинът е въжен за изграждането на здрави клетъчни мембрани. Подобно на фосфатидилхолинът, той представлява една трета от фосфолипидите на клетъчната мембрана.

За производството на ацетилхолин се изисква един важен кофактор, витамин В5. Пантотеновата киселина в човешкото тяло се превръща в пантетин, който от своя страна служи като субстрат за синтез на коензим А ( CoA).

Коензимът А подобрява мозъчната функция чрез насърчаване на синтеза на ацетилхолин. Загубата на памет, е резултат от дегенерацията на хипокампа, който е важна област за производството на ацетилхолин. Прието е също, че ацетил-L-карнитин поддържа нормални нивата на глюкокортикоидите в хипокампа и увеличава растежния фактор за нерви (NGF).

Счита се, че хомотауринът също има неврозащитен ефект върху хипокампалната структура и леките когнитивни увреждания.

Относителната неврозащитна способност на хомотаурина, се дължи на специфичната му антиамилоидна активност и на сродната му природа с медиатора гама-аминомаслената киселина (ГАМК). Неговото действие зависи от промените в пренасянето на ГАМК в кората на главния мозък,като играе роля в подобряването на холинергичната трансмисия чрез модулиране на инхибиторната активност на кората на главния мозък.

Формулата MEMOPROTECT , благодарение на своя състав, поддържа нормалната мозъчна функция.

ВНИМАНИЕ: – Да не се превишава препоръчителната дневна доза. Х/Д не трябва да се използват като заместител на балансирано хранене. Да се съхранява на място недостъпно за деца. - Този продукт не е предназначен за превенция, терапия или лечение на човешко заболяване. Консултирайте се с вашия лекар, при бременност, кърмене, медикаментозна терапия или здравословни проблеми.

Регистрационен номер Национална Агенция по Лекарствата (Н.А.Л.): 16896 / 15-2-2016 (Регистрационният номер в Н.А.Л. не е разрешение за употреба от Н.А.Л.)